За децата и пясъчниците

Гостоприемно

Предстоеше ни първият почивен ден от стъпването ни на мароканска земя. Пясъчната буря, която се вихреше навън със сигурност подсилваше ефекта и нуждата от това. До ранния следобед това беше напълно заслужено, затова пък в един момент желанието за игра в гигантския пясъчник надделя, навлякохме екипите и бодро се засилихме към близките дюни. В началото загряхме с близките „пътища“ около къщата за гости, след това дързостта взе превес и бавно и полека започнахме да се отдалечаваме от базата. На първо време качихме малък хълм, който се оказа постижим дори за „пистарката“ в групата. Следващото ниво беше да качим и нещо пясъчно. Ето там започна да проличава колко са подходящи машините ни и колко сме сръчни ние. Снимките говорят повече от думите, но нека не ги оставяме самотни. Няколко извода могат да бъдат направени: а) моторите се движат по-лесно, когато тежат върху гумите си, а не върху генерацията; б) колкото по-тежък е един мотор, толкова по-лесно затъва; в) колкото повече не знаеш какво правиш, толкова по-често се окопаваш; г) винаги нещо дава фира; д) при липса на лопата и въжето е лопата.

След като фотографа на „експедицията“ напусна бойното поле, опитите ни за прибиране отнеха над час, по-голямата част от който беше откопаване на тигър (Girlie) и/или вдигане на Варадеро (Honda XLV1000 Varadero, жребецът на Камбарев). Героят в тази епопея беше тракторът (Honda XL650V Transalp; Транзалпа на Саши, тайни бициклета), който нито веднъж не се закопа, даде мигача си в името на общото благо и издърпа закъсалия дебел тигър от дюната. С това всичките 4 км каране из пустинята приключиха безславно, но пък с основна поука: пустинята не е шега работа, камо ли с непригодна комбинация от ездач и машина.

Като резултат от упражнението по вдигане на мотори се завърнахме сломени физически, искрящи от радост като малки деца, с една счупена степенка на Варадерото, изкълчен мигач на Транзалпа и новият аксесоар на Гърли – шал от катерачно въже, ползвано за попридърпване.

Останалата част от деня премина под знака на набавяне на изхабените течности и почивка след поучителния следобед. Не малка част от мисловната енергия беше насочена и към молитви за тихо време, но за тотално нещастие – ялови. Слънцето отстъпи място на луната (или поне така предполагаше нормалния кръговрат на денонощието), но пясъчната буря настоятелно вкарваше пясък във всяко отверстие, което намери – било то по телата или по моторите ни.

Снимки: Лилия Стайкова

Публикуване на коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

%d блогъра харесват това: