Курортни труженици

Присъствието ни в Испания засега следваше мним тренд – отсядаме в курорти, независимо дали това е активния им сезон или не. Приветствайки цивилизоваността на Тарифа и сърф репутацията ѝ, през Сиера Невада и скиорските ѝ възможности…до Кулера – морски курорт, недалеч от Валенсия. Все още празен и спящ, естествено. Стигането до Кулера отново беше на две групи, поради навигационни грешки, главно. Пътят ни преведе през планински пътища и полета, осеяни с ветрогенератори. Както и пресичането на нулевия меридиан.

Градчето нямаше с какво да се похвали, освен с красив залез на фона на Средиземно море и палмите по плажа. Единственото, което направихме там беше да вечеряме и да се отдадем на почивка.

Логичното продължение явно е било да продължим тенденцията (която откривам, пишейки това) и решихме, че подножието на планината Монсерат в околностите на Барселона е добър вариант. Миналогодишното ни скиторене в района ни показа страшно красиви пътища и следвайки „записките“ си от миналата година се впуснахме в търсенето на предните си открития. Част от тях бяха открити отново, което придаде на деня достатъчна доза задоволителност. Красиви, вити пътчета, бързи широки проходи, замъци кацнали на върхове. Имаше от всичко. Имаше и от стандартните испански закачки – говорят само испански, работят по испански. Опитите всеки да комуникира на собствения си език, естествено бяха обречени на върл неуспех, та google translate и международния език на жестомимиката бяха единствения път към успеха. И днес се движехме на „две скорости“ но по други причини – някои технически изненади наложиха търсене на накладки и мото масло из Валенсия. Бонус мисията беше да се открие и заместител на сглобения от свински опашки лост за съединител. Всички задачи се оказаха успешни и вече по-изправните мотори се събраха отново заедно в Монестрил – село точно под планината.

Мнооого рядко са случаите, в които хостел може да се похвали с хубав ресторант. Като хубав не означава непременно скъп. В нашия случай, хостелът ни си имаше вкусен И евтин ресторант. Всичко, което ни донесоха беше вкусотия, а накрая сметката ни беше по-ниска от средното за пребиваването ни в Испания. Точно това е подходящ завършек на един хубав мото ден. Сити и щастливи – по леглата.

Сутринта ни посрещна със сиво небе и кисело време. Прогнозите вещаеха дъжд, но ние се надявахме да сме откъм 40те процента вероятност за другото. Стаили надеждите си за минаване между капките, се метнахме на влакчето, което се качва до манастира Монсерат – отправната точка за обиколките на самите скални образувания. До манастира може да се стигне и пеша от селото за около час и половина, но с оглед на нестабилното време и физическото състояние на участниците, решихме да се насочим по по-механизирания път. Въпреки това, колоритна местна възрастна дама реши да вземе нещата в свои ръце и да ни ескортира до началото на пешеходното изкачване. Google Maps ни заведе до влака. Качихме се, разгледахме манастира, избягахме от многометричната опашка за нещо специално и се насочихме към пътеките. Времето показа своята видима неблагосклонност към нас и малко след началото на нашия преход започна да вали. Отначало кротко ръмене, в последствие истински дъжд. С него и приключи опита ни за разходка без ръмжащи двигатели под или около нас. Обратно с влака до селото, в пицарията, преяждане и сервизна сесия. Кому е нужно движение?

Маршрут: https://myadventure.bike/Trips/373, ден 19

Photo credits: Ивайло Николов, Костадин Мутафчиев

Публикуване на коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

%d блогъра харесват това: