Защо НЕ подкрепям девиза „Пази моториста“

Денят започва да окъсява, температурите падат (вследствие на което аз подсмърчам след вездесъщото си прибиране във ветрове и 17 градуса температурна разлика в рамките на 200 км) и настава време за размисли и равносметки. Не толкова заради края на лятото, а защото не обичам карането по тъмно, ерго имам повече време за размисъл. Тази година първото застудяване съвпадна тематично и с масовите прояви за закриването на „мотосезона“, което пък удобно се падна и дълъг уикенд. Защо в кавички ли? Ами защото тази абстракция наречена „мотосезон“ е абсурдна. Преди 4 години карахме мотори на Бъдни Вечер, в края на април карах мотор по пътища сред преспи. Дори сезоните като научно разделение вече са размити. Та, закрива се „мотосезона“. В българската кулурно-журналистическа практика за мотористи се говори по няколко причини – откриването на сезона; нечия смърт или нещо достатъчно близко, но все така сензационно; поредното масово нощно каране, обявено с блокирал Caps Lock от разни организации и закриването на сезона.

Дали повишаването на жизнения стандард у родину или пък по-ниските цени на всякакви двуколесни от Италия (като с колите е, да), но в последните години количеството стикери „Пази моториста“ с различна степен на стилизиран мотор (обикновено в завой с достоен за moto GP ъгъл спрямо стилизирания път) са се умножили бомбастично. Може би причината е, че все още да караш мотор в България е повече крещящо изражение на необслужени комплекси, вместо различен начин на придвижване. Може би е защото вече почти всеки има моторист в обкръжението си. А, може би, защото някой познава някой пострадал на мотор. Каквато и да е причината, стикерите са на всяка втора кола, а може би и повече (да, вероятностите са навсякъде дотук). Но ако има нещо, в което съм се научил в скромната си мотокариера, то е, че мотористът преди всичко трябва да се пази сам. Както трябва да прави и пешеходецът. Както трябва да прави и стадото коне на пътя между Лозенец и Ахтопол. Е, може би се поунесох с последното, но смятам, мили читателю, че разбра идеята. ДА, не винаги можеш да се опазиш от грешките на другите, но пазейки на първо място себе си, част от рисковете са потушени. Остава вниманието на другите. Но тук грешките не са тенденциозно насочени към мотористите.

Нека за момент обърнем поглед към общественото мнение. Какво ли се сещат хората като се споменат мотори? Ами, моите впечатления са:

  • минаване на прекъсвач по бул. <България/Ломско шосе/Сливница/Цариградско шосе>, обикновено в малките часове на денонощието за добавен лукс
  • вдигане на шум по светофарите, докато се стигне до Мементо на Раковска и Гурко
  • пияни брадати киселяци в кожи по мотосъбори
  • бързо приближаващи се фарове на малък път

С така консистентно оформено мнение за нас (а колко мразя да ме асоциират с тези шаблони по-горе, но за целите на повествованието ще го преглътна), нищо чудно, че е нужно всяка кола да има стикер, за да напомни, че на мотора има човек и обратно на собстеното му поведение (на безсмъртен), оная с косата дебне на всеки завой (и права). Но наистина не трябва да е така. Не трябва да се създава изкуствено разделение между участниците в движението. Аз повече бих оценил лента за бързо ходещи (this is I) по тротоара, отколкото лента само за мотори. Не че някой е предложил. Няма да си кривя душата, че секциите за мотори/мотопеди отатък Калотина правят по-лесен живота, но това са луксове, докато тук още се борим за основни неща – а именно равноправие. Точно тук тези стикери вредят. По същия начин, по който прекалената реторика за омраза на база сексуална ориентация/пол/религиозни убеждения води точно до изостряне на същата. Накратко, този слоган повече пречи, отколкото помага. Упорито отказвам да сложа такъв на колата си.

„Добре, а какво трябва да се направи за да ни пазят тогава“ би попитал въображаемия ми събеседник, който е убеден, че някой друг трябва да се грижи за него.

Ами, лесно е – да започнем с малките неща. Мигачи, изправни фарове, стопове. Разумно поведение (поне в града, да не бъдем максималисти). Можем да задълбаем и по-дълбоко – да опитаме да накараме мотоприятелите си да са изрядни документално, както повечето шофьори на автомобили би следвало да са. А защо да не бъдем и максималисти – да проявяваме здрав разум. И от двете страни на каската.
Погледнато от позитивната страна, увеличаването на количеството мотористи по пътя ще започне да повдига въпроси. Да, вероятно ще извади наяве и склонноста на българския шофьор да бъде задник, независимо от броя колела, които командва. Въпреки това усилията за вразумяване на същия български шофьор са много едностранни – пази моториста, та пази моториста. Из държавите с по-стара мото култура, motorcycle awareness-а е част от културата на движение по пътя. Рекламните клипове наблягат на различни, конкретни опасности.

Отново, с разрастването на мото общността и съвсем закономерното увеличено количество инциденти, което обединено с мотото „Не е важно, докато не стане лично“ водят до действително добри резултати. Например кампанията на BMM „Ние сме хора, не сме донори“, която, не щеш ли, в снимки се опитва да покаже, че изпод каската може да е хирурга, спасил баба ти оня ден. Да, тази кампания е официално заимствала подхода на идентична такава в Полша, но също е факт, че КАТ са в кюпа, организират се училища за мото безопасност.
За финал на тези разхвърляни мисли, ще отделя няколко байта, за да отчета, че това ми мнение не е самотно. Особено много се радвам, че е така

А също и ще си спомня random rant от откриването на сезона.

Публикуване на коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

%d блогъра харесват това: