Пътеписи, изкуството да поддържаш мотоциклет и общи приказки

Ефес и пролетта

Ден 2: Ефес. Едно от седемте чудеса на света. Малка лятна буричка.

Около Селчук се намират няколко различни места за класически туризъм – останките на Ефес, останките на храмът на Темида (който е бил сред оригиналите седем чудеса на света), старинната джамия в самия Селчук и дворецът, който е малко над нея. Теоретично и практически достатъчно за ден.

От хотела ни обясниха някак, че такситата предлагат услуга, която включва отвеждане до забележителностите на хълма около Ефес (това включва и един християнски храм, но за него след малко). Цената включва и изчакването. Стори ни се разумно, съгласихме се на предложението и използвахме времето, докато таксито се появи да се поспретнем и подготвим за туристирането.

Таксито пристига. Дачия. В общи приказки за перлите в румънското автомобилостроене се качваме до най-високата точка от днешния ден – обителта на Дева Мария. Според католическата църква и християнските източници тук въпросната е прекарала последните си дни в Ефес. Дори е обявено като “официално” място за поклонничество от католическата църква. Самото място е доста опропастено. Напомня прекалено много на някога хубавите български манастири – сергии със сувенири, икони, картички и снимки. Стени от салфетки с написани желания. Кутия за дарения в параклиса (с надпис на няколко езика). Естествено. На такива места ми е доста трудно да се държа прилично, другите също не са почитатели на този изкривен бизнес и се изнасяме скорострелно.

Слизаме с таксито до горната порта на Ефес. Таксито ще ни чака на долната, за да ни върне в Селчук. Около входа отново кипи търговия, този път тематиката е античността. Ярко впечатление, въпреки това, прави надписът “genuine fake watches”.

Самата искреност

Влизаме в града сред тълпи от китайци. Надписите са и на английски, което е полезно. Запазени са части от малкия амфитеатър, фасадата на библиотеката, част от храма на император Адриан, големия амфитеатър и части от фасадите на сградите по главната улица. Останките от библиотеката бяха и големия амфитеатър бяха най-впечатляващите от изброените. По свой собствен начин и храма на Адриан, но той беше засенчен от античната публична тоалетна зад него. Доста любопитно е да се види град, в който е вложен толкова технически иновативен подход (канализация например – Драгалевци, къде са ви ръцете), като се има предвид, че началото на съществуването му е около Христа. Градът замира след второто катастрофално земетресение, което го сполита около 14-ти век. Тенденцията земетресения да водят до изоставени развити градове ще се прояви и натам в пътуването. Разходката определено си заслужаваше, информацията беше добре поднесена, само ордите китайски туристи създаваха смут и дискомфорт.

Таксито ни чакаше на долната порта. Скочихме в него с молба да ни препоръча ресторант за обяд. Отведоха ни в ресторант със сервитьор от македонско потекло (не, няма шега, няма измама). Хапнахме, ударихме по няколко бири и дойде време да продължим с туристическите обиколки. Камби реши да се готви за ендуриране из района. Ние минахме през градския пазар – нищо особено и се насочихме към останалите забележителности от списъка – джамията, замъка и чудото. Джамията беше лесна за откриване и бърза за разглеждане. Дворецът беше с дооооста скромно работно време, което изпуснахме за малко. Докато обмисляхме какво да правим по-натам облаците, които наблюдавахме цял ден над околните баири се приближаваха към нас с гръм и мълнии. Нещата изглеждаха на кантар, но все пак се насочихме към това, което е останало от храмът на Артемида. Някогашното чудо на света е сведено до една колона и части от стени. Тези останки бяха извън града и извън какъвто и да е заслон. Според всички закони на природата точно в този момент трябваше и да завали. Както и стана. За щастие дъжда беше доста летен, изсипа се за няколко минути и не успя да пробие подслона от дървета, който си избрахме. Далеч по-мелодраматична беше появата му за двойката младоженци, които си правеха сватбената фотосесия в района.

Целият туристически списък беше изпълнен и се затътрихме обратно към къщата за гости за освежаване. Свежестта от дъжда вече я нямаше – влажността се бе повишила от водните пари във въздуха. По пътя към дома за тези две вечери видяхме, може би, процесията на същите младоженци, предвождана от пикап с тъпан и оператор в каросерията. Какво толкова може да се обърка?

Дъждът беше спрял и нашия екстремален ендурист от похождения. Прекарахме следобеда в разнообразни занимания – четене на книги, обработване на снимки, душ – имаше за всеки по нещо. Когато гладът настъпи по-настойчиво тръгнахме да търсим кръчмата, която да закрие подобаващо престоя ни в града. В този момент и дъждът реши да се намеси, но въпреки него се добрахме до луксозно изглеждащата, но реално не толкова скъпа кръчма, която бяхме видели на връщане от чудото на света. Гвоздеят в тази вечеря ще остане десертът който ни сервираха – кръстен на името на заведението (Артемис/Темида) – той беше умопомрачително вкусна вариация на баклава с много шамфастък. За този десерт ще се говори още много!

Публикуване на коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

%d bloggers like this: