След лучената фиеста от снощи, денят започна с още местни особености, но и с начумерено време. Предният ден също не беше особено топло, но поне беше слънчево. Взехме решение да се задвижим и да хапнем някъде по пътя – целият път до Сан Марко (мястото, където хващаме ферибота за Сицилия) […]
Костадин Мутафчиев
51 публикации
Сутринта в Таормина беше лежерна. Сиракуза, следващата ни дестинация беше близо. Между нея и нас обаче стояха Катания и планувано посещение на един пещерен комплекс относително по пътя. Преди Катания минахме от изток на Етна, която ни предостави може би най-чистия поглед към димящия си кратер. Придвижването през Катания беше […]
Събирането на багажа сутрин е може би вторият най-неприятен аспект на мотоциклетния живот като само карането в пороен дъжд взима преднина. Тази сутрин, като почти всяка, включваше щедро количество от това. Събрахме всичко, аз отидох да ви взема мотора от двора на Архимед, натоварихме го и относително бързо оставихме Сиракуза […]
Тази сутрин станахме по-рано, за да започнем ритуалното събиране на багаж. Предвидливо подготвените продукти за закуска от предната вечер предизвикаха видима завист от съседите ни по стая, с които се засякохме в трапезарията. Споделихме каквато информация имахме за разходката около вулканът с нашите френски събеседници и се насочихме към товаренето […]
Баскетболът стана спортът, който предпочитам за практикуване като такъв по естествени причини – да бъда с топка в краката хич не ми се отдаваше. Имах късмет точно в този момент да живея на 100 м от новоизградения училищен двор с 2 пълноценни баскетболни игрища. Имах късмет и да нямам с […]
Малко под 10 хиляди километра по-късно, малко под месец след потеглянето си, си бях вкъщи. There’s no place like home.
Все още си мислех, че отивам към Сафранболу, до момента, в който не видях отбивката сочеща към Синоп. Импулсивно свих натам и не след дълго вече стигах малкия полуостров, на който се намираше града.
Съвсем скоро излязох в околностите на град Тиреболу, който беше първата ми надежда да си намеря нещо за спане, но уви - нито един от хотелите по пътя не даваше признаци на живот. Бях сметнал, че мога да си позволя да проверя няколко от градчетата по брега, докато намеря нещо, което ме устройва като цена и условия.
Намерих рецепцията. За времето, което ми отне да се договоря за стаята си, няколко хлапета бяха стигали до разговори с навигацията ми. Започнах да разтоварвам покъщнината. Вече бях минал в цивилен режим, когато човек от хотела (може би беше управителя) ме попита дали не искам да вкарам мотора вътре.
Хич не се бях замисли, че навлизам в районите населени с кюрди. Не се виждаше непосредствена опасност, но пак се усещаше напрежение във въздуха.