Малко под 10 хиляди километра по-късно, малко под месец след потеглянето си, си бях вкъщи. There’s no place like home.
2018
19 публикации
Все още си мислех, че отивам към Сафранболу, до момента, в който не видях отбивката сочеща към Синоп. Импулсивно свих натам и не след дълго вече стигах малкия полуостров, на който се намираше града.
Съвсем скоро излязох в околностите на град Тиреболу, който беше първата ми надежда да си намеря нещо за спане, но уви - нито един от хотелите по пътя не даваше признаци на живот. Бях сметнал, че мога да си позволя да проверя няколко от градчетата по брега, докато намеря нещо, което ме устройва като цена и условия.
Намерих рецепцията. За времето, което ми отне да се договоря за стаята си, няколко хлапета бяха стигали до разговори с навигацията ми. Започнах да разтоварвам покъщнината. Вече бях минал в цивилен режим, когато човек от хотела (може би беше управителя) ме попита дали не искам да вкарам мотора вътре.
Хич не се бях замисли, че навлизам в районите населени с кюрди. Не се виждаше непосредствена опасност, но пак се усещаше напрежение във въздуха.
В контраст с обичайната русофобия из Грузия, за Гори беше гордост, че Сталин произлиза от тук, въпреки че произхода му по никакъв начин не е спомогнал Грузия да заеме по-централно място в СССР
Паднах доста анимационно в близката преспа. По лице. Всичко това пред обектива на местната телевизия, която очевидно отразяваше случващото се.
Набивайки поредния телешки кебап за това пътуване, уединени в пустата кръчма, аз и старата съветска духалка наблюдавахме танца на ниските облаци из каньона.
Няколко дни след този етап от пътуването си пишех с някого в България и определих Армения като "най-тъжната държава", в която съм бил досега.
Ден 14: Раздялата „Ех, да ти пипна аз тебе солунската митница и не ми трябва много“, Алеко Константинов, из „Бай Ганьо“ Сутринта, поне на мен, ми е малко особена – досега никога не съм пътувал сам повече от 2 дни, като последния ми опит за повече завърши със спасителна операция […]