Ден 2: Ефес. Едно от седемте чудеса на света. Малка лятна буричка.
Около Селчук се намират няколко различни места за класически туризъм – останките на Ефес, останките на храмът на Темида (който е бил сред оригиналите седем чудеса на света), старинната джамия в самия Селчук и дворецът, който е малко над нея. Теоретично и практически достатъчно за ден.
От хотела ни обясниха някак, че такситата предлагат услуга, която включва отвеждане до забележителностите на хълма около Ефес (това включва и един християнски храм, но за него след малко). Цената включва и изчакването. Стори ни се разумно, съгласихме се на предложението и използвахме времето, докато таксито се появи да се поспретнем и подготвим за туристирането.
Таксито пристига. Дачия. В общи приказки за перлите в румънското автомобилостроене се качваме до най-високата точка от днешния ден – обителта на Дева Мария. Според католическата църква и християнските източници тук въпросната е прекарала последните си дни в Ефес. Дори е обявено като “официално” място за поклонничество от католическата църква. Самото място е доста опропастено. Напомня прекалено много на някога хубавите български манастири – сергии със сувенири, икони, картички и снимки. Стени от салфетки с написани желания. Кутия за дарения в параклиса (с надпис на няколко езика). Естествено. На такива места ми е доста трудно да се държа прилично, другите също не са почитатели на този изкривен бизнес и се изнасяме скорострелно.
Слизаме с таксито до горната порта на Ефес. Таксито ще ни чака на долната, за да ни върне в Селчук. Около входа отново кипи търговия, този път тематиката е античността. Ярко впечатление, въпреки това, прави надписът “genuine fake watches”.
Влизаме в града сред тълпи от китайци. Надписите са и на английски, което е полезно. Запазени са части от малкия амфитеатър, фасадата на библиотеката, част от храма на император Адриан, големия амфитеатър и части от фасадите на сградите по главната улица. Останките от библиотеката бяха и големия амфитеатър бяха най-впечатляващите от изброените. По свой собствен начин и храма на Адриан, но той беше засенчен от античната публична тоалетна зад него. Доста любопитно е да се види град, в който е вложен толкова технически иновативен подход (канализация например – Драгалевци, къде са ви ръцете), като се има предвид, че началото на съществуването му е около Христа. Градът замира след второто катастрофално земетресение, което го сполита около 14-ти век. Тенденцията земетресения да водят до изоставени развити градове ще се прояви и натам в пътуването. Разходката определено си заслужаваше, информацията беше добре поднесена, само ордите китайски туристи създаваха смут и дискомфорт.
Таксито ни чакаше на долната порта. Скочихме в него с молба да ни препоръча ресторант за обяд. Отведоха ни в ресторант със сервитьор от македонско потекло (не, няма шега, няма измама). Хапнахме, ударихме по няколко бири и дойде време да продължим с туристическите обиколки. Камби реши да се готви за ендуриране из района. Ние минахме през градския пазар – нищо особено и се насочихме към останалите забележителности от списъка – джамията, замъка и чудото. Джамията беше лесна за откриване и бърза за разглеждане. Дворецът беше с дооооста скромно работно време, което изпуснахме за малко. Докато обмисляхме какво да правим по-натам облаците, които наблюдавахме цял ден над околните баири се приближаваха към нас с гръм и мълнии. Нещата изглеждаха на кантар, но все пак се насочихме към това, което е останало от храмът на Артемида. Някогашното чудо на света е сведено до една колона и части от стени. Тези останки бяха извън града и извън какъвто и да е заслон. Според всички закони на природата точно в този момент трябваше и да завали. Както и стана. За щастие дъжда беше доста летен, изсипа се за няколко минути и не успя да пробие подслона от дървета, който си избрахме. Далеч по-мелодраматична беше появата му за двойката младоженци, които си правеха сватбената фотосесия в района.
Целият туристически списък беше изпълнен и се затътрихме обратно към къщата за гости за освежаване. Свежестта от дъжда вече я нямаше – влажността се бе повишила от водните пари във въздуха. По пътя към дома за тези две вечери видяхме, може би, процесията на същите младоженци, предвождана от пикап с тъпан и оператор в каросерията. Какво толкова може да се обърка?
Дъждът беше спрял и нашия екстремален ендурист от похождения. Прекарахме следобеда в разнообразни занимания – четене на книги, обработване на снимки, душ – имаше за всеки по нещо. Когато гладът настъпи по-настойчиво тръгнахме да търсим кръчмата, която да закрие подобаващо престоя ни в града. В този момент и дъждът реши да се намеси, но въпреки него се добрахме до луксозно изглеждащата, но реално не толкова скъпа кръчма, която бяхме видели на връщане от чудото на света. Гвоздеят в тази вечеря ще остане десертът който ни сервираха – кръстен на името на заведението (Артемис/Темида) – той беше умопомрачително вкусна вариация на баклава с много шамфастък. За този десерт ще се говори още много!
