Отново на вода, този път за малко повече от ден. Програмата беше идентична – оконачателно дочитане на „Кривата на щастието“ на Иво Иванов (препоръчвам с колкото крайници е удачно) и прилежащото разчувстване, бира от безмитния магазин и разходки по палубите. Времето минаваше бързо и като след миг на следващата сутрин чакахме акостирането в Хирцхалс. Връщането към родината този път предвиждаше да включва малко повече плавателни съдове и малко по-малко магистрали. Както и нула Германия.
Първият ферибот ни спестяваше няколко часа срещу няколко десетки евро и седене в комфорта на климатизиран салон вместо подпиране из равнините на Дания. Качихме се от Орхус и слязохме в Оде. От там имахме около 100 км до околностите на Копенхаген, където трябваше да заредим колкото да изкараме до следващата лодка. Финалния ферибот за това пътуване щеше да ни спести цяла Германия и да ни „изплюе“ в Полша. А също беше и нощен. За тази цел обаче трябваше да прекосим протока Йоресунд. Над него се простира комбинация от мост и тунел, които свързват Копенхаген с Малмьо. Няма да коментирам финансовото изражение на нещата, защото друг вариант нямаше. Трафикът беше умерен, но поради някаква причина предварително закупените „билети“ за моста не сработиха както се очакваше – с автоматично разчитане на номерата – и трябваше да спрем и да покажем PDF файловете, които бяхме получили. КПП-то на моста беше и мястото за новопоявилата се гранична проверка между Дания и Швеция. В Швеция имахме малко километри и много време – до пристанището в Юстад бяха около 110 километра, беше все още ранен следобед, фериботът отплаваше в 22:30. С малко разгубване след границата и леки трудности при зареждането се придвижихме до пристанището, взехме бордните си карти и се върнахме в центъра на града, за да хапнем, пийнем по бира и да убием оставащите около 4 часа до времето за качване.
Настанихме се в китайски ресторант в центъра на Юстад, заръчахме храна и започнахме да отброяваме бирите до отплаването. В приказки и закачки стана време да се насочваме обратно към пристанището, където колоната от предимно полски тирове, камиони и нас (два мотора) се беше заформила вече. Важна особеност на тази ни резервация е, че не си бяхме купили места за спане. Важността ѝ ще се прояви по-късно/рано.
Качихме се на кораба, където изненадите започнаха от секундата, в която слязохме от моторите – иззад нас се появиха 2 момичета, които носеха колани и започнаха да укрепват моторите на палубата. Това ни беше първия сблъсък с жени на подобна позиция в корабния персонал.
Високоскоростното търсене на бара беше успешно – заемаме едно сепаре, в което веднага разпръсваме покъщнината и идва втората изненада – бирата е по 5 злоти (около 2,30 лв). Добре дошли на континента (sort of)! Оправяме по няколко бири, докато с известна тревога наблюдаваме как охраната буди всеки унесъл се по сепаретата. Навсякъде из общите площи беше изрично указано, че спането на палубите е забранено. В един момент, все пак решихме да огледаме района за подходяща площ и такава реално се намери, било то и за няколко часа. С последните бири окупирахме пространството между няколко маси в кафенето, където не се виждахме прекалено. Охраната ни пощади до около 5 сутринта, когато настоятелно ни казваше да се махаме, защото след малко щели да закусват тираджиите. Да, след около 2 часа. Будни и кисели зачакахме да отворят закуската и за простолюдието (не-тираджии). Закусихме за жълти стотинки и времето за разтоварване се приближи достатъчно. Натоварихме моторите, излязохме до първата бензиностанция за малко провизии и потеглихме стегнато – днес имахме около 900 км. Времето беше неприятно – през по-голямата част от пътя препръскваше дъжд, пътищата често бяха мокри. Ако имаха завои, това можеше и да има значение, но не и в този случай. Спирахме само за зареждания през интервали, които намаляваха с напредването на деня с оглед на недоспиването и натрупващата се умора от 20тия ден път.
Ски къщата, в която си бяхме запазили беше чудесна, беше в Словакия, но целия път ни беше уморил зверски, както и мракът в последните километри. Задължителното нощно ендуро (объркахме пътя и стигнахме по…алтернативен) добави малко настроение в иначе дългия и скучен ден. Вече бяхме в Словакия и полъхът на дома се усещаше все повече и повече. Бързо заспиване и пъргаво потегляне на следващия ден, защото километрите до предпоследната цел – Horizons Unlimited Meeting Romania – бяха около 700. Ускорено преминаване преко Словакия и Унгария и сме в Румъния. Време е за обяд, температурите са над 30 градуса -Балканите се усещат. Малко след границата спряхме да хапнем в ресторанта с, може би, най-лошото обслужване в Румъния. Все пак успяхме да ядем и да продължим по пътя си в същото денонощие. Оставаше ни повече от половината път, а времето вече не беше на наша страна. Трафикът по румънските пътища в четвъртък следобед беше странно интензивен и постоянните села не ни позволяваха твърде много волности. С цел да спестим малко време се качихме на магистралата (колкото и да ни беше втръснало предния ден) между Себеш и Сибиу. Последните километри от Сибиу до Авриг бяха кошмарни, но за щастие повече за хората в другата посока – задръстването беше дълго около 5-6 километра. За да ни върне към живота и желанието за пиене на бира, румънското пътно строителство ни предложи затворен път и обиколен…черен. Вечерно ендуро, част 2. За щастие точно толкова, че да ни закара свежи на мястото. Посрещнаха ни с бира, ракия и боб със свинско. Следващите два дни обещаваха да са интересни.
Петъкът започна лежерно. Бидейки пристигнал по-рано можех да социализирам с останалите ранопристигнали още дори регистрацията да отвори, а програмата вещаеше да е добра.
Закуската ме среща с Павел, който се подвизава в интернет чрез страницата Far and Further. Пътешествията му започват с една Honda CB500X и едно Suzuki Vitara, с което той и приятелката му тръгват на околосветско пътешествие. Историята им/му може да се проследи из страницата и прилежащия ѝ блог. Докато си пием кафетата започват да прииждат хора, суматохата около настаняването е в пълна сила. Няма да се впускам детайли за всички презентации, събитието има повече информация (и снимки). Слушахме истории за пътувания до Магадан (х3, чухме и парчето по темата), Куба, Индия, Монголия (с Шкода 120L), Тунис (х2), Исландия (х2). Прекрасно събитие за социализиране с хора със сходен мироглед.
Заедно с още куп хора от България бяхме част от никак не малката група там (заедно с „натурализирания“ австриец Андреас).
Двата дни минаха неусетно сред истории, бири и обща кретения. Вечерта на втория ден с Павел малко му отпуснахме края (не без помощта на Марти от Словакия и Доминик от Полша, както и домакините) и на прибиране към къщата за малко да се загубя из местните баири. На следващата сутрин, основно си пожелавахме довиждане, което не е моята чаша чай, поради което след закуската просто отпраших към София (която се оказа на около 520 км). По пътя си намерих Маги и Иво, които бяха тръгнали по-рано (т.е. бяха разумни предната вечер)
Пътят беше ужасно горещ (на моменти 39 градуса), а един прегрял телефон го удължи с 40 минути (виновен, признавам). Пътуването продължи с разхлаждащия Петрохан, където новия асфалт и нормалния трафик дадоха възможност поне за малко наслада преди трафика около Костинброд.
Та, това е края на едно дълго пътуване, изпълнено с красиви гледки, досадни транспортни дни и разнообразни човешки образи. Генерални изводи за живота не смятам да правя, а просто да гледам в бъдещето към следващото приключение.
Маршрут: дни 19-24 (включително)
