Маракеш е Истанбулът на Мароко
С това започна Ваня още в началото на нашето пребиваване в града.
Пристигането ни предишната вечер беше белязано от напрегнато промъкване през хаотичния трафик и последвала бърза вечеря. Както и първи сблъсък с таксиметровите шофьори. Пазарлъка беше стандартен, като за да имаме идея колко е нормалната цена, попитахме в хотела. На закуска вече обмислихме плана за посещения на забележителностите. Част от тях са струпани из и около медината, останалите интересни места са по-скоро в периферията и не са концентрирани географски. Мятаме ме се към старата част на Маракеш, все пак с това е известен. Пазарите са, естествено, шумни, мръсни, натоварени и прекалено заети, за да пазят личното пространство на посетителите си. Миризмите са много и се смесват, шумът залива от всякъде – бил той музика, нервния вой на двутактов двигател или предложения за покупки. Пазарите не са за всеки. За да харесаш арабски пазар трябва да си с висок праг на толерантност към доста неща – хигиена, нахалство, кич. Но все пак това е техния чар. За стерилна и студена красота се ходи в меката на реда – Швейцария. Тук не е така.
Потънал в тези си размисли крача с останалите, лутайки се из уличките на медината. Опитваме се да нахлуем в някоя от забележителностите. С лекота достигаме до гробницата на Саадинската династия. Влизаме в двор със страшно деликатни каменоделски „резби“ по арките. Сложността на формите е стряскаща. Всеки таван е изографисан. Самите гробове са невпечатляващи мраморни плочи, но обкръжението им е страхотно. Детайлите създават и странна оптична илюзия с формите си. След оглед на терена и малко чакане за гвоздея в програмата сме готови да се изстреляме към следващата цел.
Има два двореца, които заслужават внимание. Успяваме да открием входа на единия – не е много трудно, цялата туристическа паплач се влива вътре. В него освен вече познатите ни каменни картини откриваме и страшно детайлни и цветни тавани. Всяка зала е с различен такъв. Като бонус получаваме и много ароматна и красива градина, в която изкарваме известно време в относително спокойствие.
Продължаваме обиколката придружени от страничните ефекти на атмосферата на пазара – досада, неприязън и генерално лошо настроение. В опит да подобрим положението се шмугваме в мини етнографски музей. Експозицията бледнее пред разгледания преди малко палат, но пък градината потвърждава впечатлението ни, че хората в Мароко разбират от проектиране на градини. Тъжно, но и това не помага, и се отдаваме на търсене на нещо интересно извън претоварващите пазари. Групата се разделя и едната половина са подлага на разкрасяващи процедури при местен бръснар и последваща заслужена почивка. Останалите подминаваме джамията Кутубия (едно от туристически места в Маракеш) и отбиваме към т.нар. кибер парк. Кибер елемента на парка не беше толкова впечатляващ, колкото парковата му част – подреден, зелен и ароматен – за чудо и приказ.
В парка се отнесохме за около два часа в разговори и разглеждане на любопитна изложба. Тя се оказа организирана от фондация чиято основна задача да обърне внимание на екологичните проблеми, които съпътстват развитието на Мароко. Времето си минава и става време за вечеря. Събираме се с разкрасените и се заемаме с въпроса. По съвет, дошъл отдалеч и без предупреждение, прескачаме на 2 преки от хотела до малък ресторант, пълен само с местни, страшно вкусен и два пъти по-евтин от еквивалентните си туристически версии. Английски не се говореше, но не беше и нужно. Удачен завършек на късия ни еднодневен престой в Маракеш.
Photo credit: Лилия Стайкова, Костадин Мутафчиев
