Ден 13: Сняг и култура
Промеждутъкът между първата и втората ни нощувка беше замислен като изследване на района – черните пътчета са навсякъде, мястото има своята красота. Не особено строен план, но и кому е нужен такъв на място като това. След закуска прехвърлихме най-необходимото по моторите и се запътихме към първия обект на нашия интерес за деня – езерата Корулди. Не далеч от Местия, не много високо. На теория трябваше да е кротка разходка. Започна добре, пътят беше поизровен от водата, но съвсем скоро стигнахме до снежен участък, дълъг може би 5-6 метра, започващ след преминаването на малък поток, който заливаше пътя. За неопитни офроудъри като мен самата рекичка е предизвикателна, камо ли снега след нея. И двамата с Камбарев затънахме (аз ДОСТА повече) и с дружни усилия успяхме да извлачим моторите през снега, но точно зад ъгъла, на следващия усоен завой видяхме големия брат на преспата, през която бяхме минали, което беше явен сигнал, че следващите около 2 километра не са за тези мотори (поне не и точно сега).
Прилив на разум доведе след себе си обратен завой, обратно през мини-преспата и пак сме в Местия. Обратно на картата. Наблизо е и ледникът под връх Ушба. Спуснахме се до село Мазери, като малко след него се открива величествената гледка на посвилия се попролетному ледник. Използвахме приятната гледка и идиличната поляна за снимки, почивка и размишления накъде да поемем, понеже денят все още беше около средата си. Освен за размисли, поляната имаше дадености и за малко content creation – все пак на блогър се правя. Последваха няколко статични снимки на мотора ми, на Африката на Камби, на него и моторите, на моторите без него, на ледника с моторите, на ледника без моторите и т.н. Следващата стъпка беше да има нещо движещо се и понеже аз не мога да се снимам в движение, а и движението ми би било безумно скучно за интернета, Камби се включи с опити за летене със Сивушка. След още няколко снимки с въздушно време и чувство на задоволство (поне у единия от нас), продължаваме да се чудим с какво да запълним останалата част от светлата част на деня.
Пътят, който продължава по посока на ледника не е достатъчно интересен решаваме да изследваме малко пешеходни пътеки в подножието му, от другата страна на селото, до което си бяхме устроили фотосесиите. Пътеките започнаха обещаващо, лежерно през селото. Излязохме извън него, започнахме да се катерим, Хелга полегна (има снимка, естествено) и стигнахме до речно корито, което пеша се преминаваше пипкаво. Тук решихме, че е мястото да оставим моторите и да се поразходим по осеяната с минзухари пролетна поляна. Определено по-разумното решение предвид сезона и офроуд нивото (ми). Връщането назад до асфалтовия път е безпроблемно и за пореден път минаваме покрай огромната кавказка овчарка в селото преди Местия, която бе бих подминал в нищо освен бронирана машина със скорост под 50. Тия кучета са доста териториални, или поне това беше неуморимо.
Друг хайлайт на района, за който бяхме чули, но Камби и останалите не бяха посетили беше музея на катерачната легенда Михаил Хергиани. Грузинец, катерил много предизвикателни маршрути, оставил своята следа и в българското катерене около Враца. Преди да разгледаме самия музей трябваше да стигнем до него. Поради навигационни проблеми намерихме един от по-трудните маршрути, минахме през поточе, през зверски наклон, объркахме пътя, нов стръмен път. Накрая все пак стигнахме до къщата, в която се помещаваше експозицията за живота, а и смъртта, на Михаил Хергиани. Освен феноменален катерач, той е бил и планински спасител в района на родното си място (Местия), спасил не един и два живота. Загива при изкачване в Доломитите. След тази историческа справка да се върнем на музея, но главно с няколко картинки, дело на Камби.
Пристигнахме си пак в базата, почистване на вериги, изчеткване на самочувствието и готови за втора серия бар с коняк и Натакхтари. Приятно приспани от умората и алкохола се прибираме за разлагане в леглата, полу-окомплектоване на багажа и психическа подготовка за самостоятелната ни част от пътуването – в Кутаиси щяхме да се разделим. Аз отивах да разгледам Армения, Камби отскачаше по любов до Европа за ден-два и следваше да посети Армения, Азарбайджан и южните републики на Русия.
Маршрут: https://myadventure.bike/Trips/460, ден 14
